11 октомври 2008

ОТ СОФИЯ - УНИВЕРСАЛНИЯТ ЕВРОПЕЙСКИ ПРОТЕСТ В ЗАЩИТА НА УНИВЕРСАЛНИ ЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ - СВОБОДАТА НА МНЕНИЕ, ИЗРАЗЯВАНЕ, КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

"СВОБОДА, А НЕ СТРАХ" - ТОВА МОТО ОБЕДИНИ СТОТИЦИ СТОЛИЧАНИ В СЛЪНЧЕВАТА СЪБОТНА УТРИН

НА ПРОТЕСТА ПРОТИВ УЗАКОНЯВАНЕ НА СЛЕДЕНЕТО В ИНТЕРНЕТ БЕШЕ ИЗВЪРШЕНО СИМВОЛИЧНО ПОКЛОНЕНИЕ ПРЕД МЪРТВАТА ВЕЧЕ КОНСТИТУЦИЯ, В КОЯТО СА ЗАЛОЖЕНИ ИЗКОННИ ЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ - СВОБОДА И НЕПРОКОСНОВЕНОСТ НА ЛИЧНОСТТА. СТАРИ КОМПЮТЪРНИ КЛАВИАТУРИ И МИШКИ БЯХА ПРИНЕСЕНИ НА ГРОБА НА КОНСТИТУЦИЯТА

След Истината идва Свободата

РЕКВИЕМ ЗА КОНСТИТУЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

И Зелените се обявиха срещу следенето от ДАНС


Опасна е Политическата полиция (ДС) - в МВР и ДАНС

БОГОМИЛ ШОПОВ ОБЯСНЯВА НА СЪБРАЛИТЕ СЕ КАК ДЕЙСТВА "РАЗ-ДАНС-ИТЕЛЯТ"


НАДГРОБНИЯТ ПАМЕТНИК НА КОНСТИТУЦИЯТА С ЕПИТАФИЯ:
"СВОБОДА, А НЕ СТРАХ" - ВСЕ ОЩЕ ЖИВ ЧОВЕШКИ ИДЕАЛ



КОМПЮТЪРНИ КЛАВИАТУРИ, МИШКИ ЗАЕДНО С ПОСЛАНИЯТА НА УЧАСТНИЦИТЕ В ПРОТЕСТА ОСТАВАТ СРЕЩУ СГРАДАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В СОФИЯ.
От Брюксел свободните българи очакват да продължи Политическият борд за България - над цялата политическа класа

08 октомври 2008

ПОКАНА: ДА ЗАЩИТИМ СВОБОДАТА В ИНТЕРНЕТ!

http://svobodata.org/pokana.php


Голямо движение от хора и организации призовават всеки да се присъедени към европейкия ден за протест срещу тоталното наблюдение от страна на правителствата и бизнеса. На 11 октоври 2008 във всички европейски столици по едно и също време ще бъде дадено началото на събитията и протестите под наслов "Свобода, а не страх". Мирни действия за една по-човешка Европа. Прочетете призива за участие от тук


СЛОВА В ПАМЕТ НА АНА ПОЛИТКОВСКАЯ

07 октомври 2008

Москва забранява митинг за Анна Политковская в София

Foto: Reuters


Днес в 12:37 ч. организираният от Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, с участието на Интернет-Форум „Де-зората”, митинг в София бе разтурен по нареждане от Москва. Митингът бе по повод втората годишнина от убийството в Русия на световно известната журналистка и правозащитничка и бе при спазване на българския закон за събранията, митингите и манифестациите, с обявен краен час до 13:00 ч. Лозунгите, които издигаха защитниците на свободното слово, бяха „Две години от убийството на Анна Политковская – символ на свободното слово”, „Опасна е политическата полиция (ДС) – в МВР и ДАНС”, „Европейският съюз – политически борд за България” и портрети на Георги Марков, Анна Политковская и Огнян Стефанов.
Представител на МВР уведоми коменданта на гражданската проява Петър Пенчев, че директорът на „Дом на Москва в София” се е разпоредил да бъде премахнат портрета на Анна Политковская, подпрян на стената на сградата -„частна собственост”. Този портрет бе окичен с бели хризантеми след изнасянето му от състоялата се преди това панихида в Базиликата „Света София”.
Участниците в митинга посрещнаха с освиркване съобщението, дошло от службите на Путинова Русия – корпорация на КГБ. С тази безпардонност в България, Москва на Путин отново демонстрира, че нищо не е променено от съветския диктат върху продажните български управляващи, които са съгласни да бъдем днес „троянският кон” на Путин в Европейския съюз.

На митинга бе подписано Обръщение до председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо със следния текст:
Ние, български граждани ‘от всякоя възраст, пол, занятье’, две години след убийството на руската журналистка и правозащитничка Анна Политковская, събрани в София,
Протестираме срещу пълзящата и към България Путинизация - убиец на свободното слово и демокрацията.
Настояваме за международно разследване на убийството в Русия на Анна Политковская.
Настояваме за наблюдатели на Европейската комисия при ракриване на заговора за покушение върху разследващия журналист Огнян Стефанов, опита за забрана на свободното слово в ИНТЕРНЕТ и подслушването телефоните на журналисти в България от политическата полиция в МВР и ДАНС.

За повече информация:
Петър Пенчев - 0887525032




02 октомври 2008

Панихида и протест за Анна


Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” организира на 07.10.2008 г. от 11:30 ч. в базиликата “Света София”
Панихида


Две години от убийството на руската журналистка


Анна Политковская


-------------------------------------------------------------------------------------------
След панихидата от 12:00 ч. ще се състои
ПРОТЕСТ

пред „Дом на Москва в София” (ул. “Раковска” № 92), на площад-триъгълен пред паметника на Иван Вазов и ДСК


Протестът е срещу пълзящата и към България Путинизация - убиец на свободното слово и демокрацията.
Ние настояваме за международно разследване и съд за покровителите и извършителите на убийството в Русия на журналистката и правозащитничката Анна Политковская.
Ние протестираме срещу политическата полиция в МВР и ДАНС за заговора за покушение върху разследващия журналист Огнян Стефанов, опита за забрана на свободното слово в ИНТЕРНЕТ и подслушването телефони на журналисти в България.

На Протеста ще подпишем Обръщение към Европейската комисия.

За повече информация: Петър Пенчев - 0887525032
p_p_trojanski@yahoo.com

01 октомври 2008

В памет на Константин Павлов


Из неговите "Записки 1970-1993" :


Не вярвам, че дискусията между палача и жертвата ще доведе до нова истина.

* * *

Ако част от интелигенцията е пасивна, тя е "пасивна", защото не иска да навреди на конюнктурния демократичен процес, на ежедневната политика, не иска да посочи грешките на демократичните сили, защото това веднага ще бъде използвано от реакцията. А да говориш половинчато не е честно; или да се правиш на глупак - прекалено глупаво е. Този вакуум (мълчанието) веднага беше попълнен от огромна "тълпа интелектуалци". Някога пращаха Моцарт на бригада за картофи, сега се иска Айнщайн да крещи от площада: "Долу правителството!". А и никоя от политическите сили не желае да се обвързва с прекалено честни интелектуалци, защото не им е нужна съвест по-голяма от собствената им.


* * *

Човек разказва най-добре за себе си, когато възпроизвежда случки и състояния, а когато почне да оценява състоянието си почти винаги греши. В този смисъл аз съм за отворен финал, за липса на поука, на хепиенд. Изповедта трябва да бъде гола, тогава тя е искрена. Ако се иска облага от Бога, това е магия за битово оцеляване, а не състезание със Създателя.

* * *

Сред Временното Време плуват малки частици от Вечното Време - като консерви-послания от всякакви хилядолетия - минали и бъдещи.

* * *
Временното Време подлежи на бърза развала - иначе то е чудесен (и единствен) хранителен продукт за временните гении, които бързо го изяждат и още по-бързо го изхождат във вид на поеми, симфонии, картини... На мен са ми по-вкусни консервите на Вечното Време. Аз самият произвеждам такива консерви за менеподобни от бъдещи или минали хилядолетия.

П.П. Може да се направи траен продукт и от Временното Време, ако преодолеем консумативния си манталитет към него - Временното.

* * *

Най-добрите художествени резултати, независимо какъв е жанрът, притежават някаква мимикриционна способност да изглеждат рожби на всяко следващо време, да обявяват всяко време за свой баща. Това е някаква извратена форма на вечност.


* * *
Мнозина разбират стремежа за съвършенство като опит за наподобяване на еталона. За мен съвършенството е в униката. А често пъти това е в противоречие с нормите за приета хармония. Тоест, красивото за мене е нещо невиждано. То може да има пропорции, отричащи златното сечение, но в никакъв случай не е произвол. То е плод на непозната закономерност.

* * *
Прогресът, развитието, колкото и изключителни да са те, парадоксално се оказват дефекти на паметта. Появяват се малки неточности, които наричаме напредък, но всъщност това е само нюанс на повтарящото се минало, което възприемаме като нещо ново. Пророците са хора с много богата памет, която "вижда" задаващото се повторение и в този смисъл те предричат...

* * *
Отказът от някакъв емпиричен резултат не е отказ от собствена душа, а точно обратното. Създавам нови климатични, хигиенни условия за отглеждането на порасналия дух, на изменения дух, на мутиралия дух. Отказът от предишното творение е опит за по-съвършен изказ на същото... Трябва винаги да съществува отказ, но когато съществува едно познание. Иначе отказът е излишен.

* * *
Обвиняван съм бил в оригиналничене, когато съм бил естествен.

* * *

Нашето семейство беше изключително бедно и преди, и след девети септември. Село Попово, преименувано на с. Витошко бе едно от най-загубените села. По въздушна линия сигурно е на 15 км от София, а като исторически път сигурно е век. Баща ми има първо отделение образование. Нищо, което да ме е провокирало за творчество - нито генетично, нито като среда. От хаосно смесване е станало. На две и половина - три години четях и пишех. По-късно (края на 1935-36 г.) се преместихме в Курило, където имаше сравнително интелигентни семейства с богати библиотеки. До прогимназията всички тези библиотеки ги бях прочел: химия, биология, популярни студии - как се отглеждат пчели, разбира се, и романи. Натрупах много знания: гимнастика, тренинг на съзнанието. Съзнанието в удобен за него момент избираше едно или друго тълкувание, познание. Дори съучениците ми мислеха, че имам някаква енциклопедия. Баща ми почина и някъде от 1947-48 г. аз сам се справях. Изключиха ме от Трета мъжка гимназия, отидох в Перник, учих в Павлово (Пето единно училище "Иван Рилски", 1951 г.). През 1952 г. кандидатствах литература. На приемния изпит получих единица. Видях се в списъка на право, без да съм кандидатствал там. Завърших семестриално, без да вземам държавен изпит.

Грубо мога да очертая няколко етапа: годините между 1955-1957 г. бяха експериментално търсене на самия себе си и отказ от академичните или школски правила за това как се прави литература. Тогава дойде една лекота, по-скоро духовна (механиката на творческия процес оставаше както преди трудна), не като морално предписание, а като чиста съвест - че пиша стихове, без да насилвам себе си, че съм поет, защото се отказах от представите си за поет.

Вторият условен етап бих го нарекъл дивашки реакции спрямо лъжата, лицемерието, всичко това, с което човек се сблъсква за първи път и физически, и душевно. Това беше изтълкувано като нагла политическа съпротива от моя страна. По това време се отдръпнаха хора, които би трябвало да бъдат съюзници с мен, обвинявайки ме, че съм конфликтна личност, че съм неуправляем, че така не бива. Третият период - началото на 70-те години. Реших, че така повече не може и трябва да избера или смъртта, или някакъв друг начин на себеосъществяване. Реших да живея, защото себеунищожението ми се видя безсмислено. Това беше състояние, в което има две гледни точки, които съществуват обаче в едно време: едновременно си мъртъв и жив. В един и същи миг се гледа в тези две точки, така както преди смъртта тялото вижда астрала и астралът вижда тялото. Това не е образ, това е мое буквално преживяване.

Четвъртият период са последните 4-5 години. А може би той започна по-рано, от 1985 г., когато започнаха промените. В началото се съпротивлявах да излизам от моя полусън. Към такава съпротива ме поощряваше истеричният крясък на съмнителни хора: имах чувството, че площадни крадци ограбват сънищата ми. Възможността да печатам ме показа на хората сякаш за първи път. Преди бях известен на враговете ми и на тайните служби. В този четвърти кръг хора, които претендираха да имат съдба, сходна на моята, проявиха изключителна ревност спрямо моето поредно събуждане, не го назовавам възкресение, защото ще ги ядосам още повече.

Сега съм в петия кръг... Всичко е много по-леко, тревожно безсмислено. Тревожи ме, че пиша с лекота, че хората харесват мои неща, които аз постигам с някаква сръчност на духа. Плаши ме мисълта, че мога да получа богатство от починал роднина в Америка, който навремето е внесъл някаква сума на мое име в банката на доверието...


* * *

Аз съм убит поет - пиша от отвъдния свят - с един крак в живота.

* * *

Някои думи не изговарям нарочно.

Убивам ги чрез премълчаване.

http://liternet.bg/publish3/kpavlov/index.html

http://www.bgnes.com/index.php?o=view&m=news_rub&rubid=17&id=621774

БЪЛГАРСКАТА НАРОДОПСИХОЛОГИЯ НА СПОТАЙВАНЕТО - НЕПОНЯТНА ЗА ЦИВИЛИЗОВАНИЯ СВЯТ

Глени изненадан от пасивността на българското общество
by newswriter on 30/09/2008 9:44 AM

http://www.kafene.net/news.html?fb_990998_anch=4844728


Британският разследващ журналист Миша Глени изрази изненада, че българското общество и журналисти не протестират в защита на своите интереси и права, които са накърнявани всекидневно от властите и организираната престъпност в страната.

В интервю за "Новинар" Глени казва, че са били извършени повече от 100 показни убийства и нито едно от тях не е разкрито, което поставя доста голяма въпросителна дали България е способна да се справя по законов път с престъпността.

Според него, хората които стоят зад тези убийства са си разработили такава система, че да не се притесняват, което подсказва съвсем ясно, че тук има реален политически проблем.

Глени заявява, че е шокиран от нападенията върху журналисти и пишещи хора. Това е много сериозен проблем за страната, казва той, като изразява изненада, че журналистите не правият "ярки демонстрации, изисквайки защита за свободата на словото".

Според британския журналист, българското общество трябва да се противопостави на престъпността с "перманентни публични демонстрации, кампании, които настояват за отговори".

Аз не се сещам за друга държава с толкова много публични екзекуции и нито един осъден. Подобно нещо навсякъде би съборило едно правителство. Бих се радвал, ако видя повече надигане на глас сред вашия народ. Защото хората ви имат засилено чувство за реализъм, казва Глени.

Организараната престъпност и корупцията бяха в центъра на критиките на ЕС в последния доклад за България, в който властите бяха предупредени, че ако не вземат спешни мерки, ще загубят финансирането със средства на блока.

Посегателствата срещу свободата на словото станаха обект на критики от международни организации, след като известен български журналист беше пребит от неизвестни лица. През пролетта беше застрелян писател, описал зараждането и развитието на българската мафия.